Алое вера Бургас

Цинк

сряда, 21 октомври 2009
Цинк
Цинкът е необходим микроминерал в храната на дневна база, но само в много малки количества (50 милиграма или по-малко).
Основните функции на цинка са свързани с:
- Регулиране на генетичните дейности
Цинкът е важен регулатор на множество генетични дейности. Клетките на тялото имат специално отделение, наречена ядро и вътре в ядрото са разположени приблизително 100000 гени. Тези гени предоставят указания за клетките и те трябва да решат кои инструкции да четат. Цинкът е от съществено значение за четенето на генетични инструкции и когато се приемат недостатъчни количества цинк, инструкциите могат да се разтълкуват погрешно.
- Подпомагане на баланса на кръвната захар и метаболитната степен. Инсулинът, хормон, произвеждан от панкреаса, е необходим за придвижване на захарта от кръвта до клетките. Отговорът на клетките към инсулина се нарича инсулинов отговор. Когато храните не предоставят достатъчно количество цинк, инсулиновият отговор намалява и става по-трудно да се стабилизира кръвната захар.
Метаболитната степен - степента, в която организмът създава и използва енергия - също зависи от цинка за нейното регулиране. Когато цинка е дефицит в храната, метаболитната степен спада, заедно с хормоналната продукция на щитовидната жлеза.
- Поддържане чувствителността за мирис и вкус. Гъстин е малък протеин, който участва пряко в усещането на вкус. Цинкът е необходимо да бъде свързан с този протеин, за да може това усещане да функционира правилно.
- Поддържане на имунната функция - много видове имунни клетки зависят от цинка за оптималното си функциониране.
Поради наличието на връзка между цинка и усещането за вкус и миризма, нарушеното усещане е общ симптом на цинков дефицит. Депресия, липса на апетит, недостатъчен растеж при децата, както и чести настинки и инфекции, също могат да бъдат симптоми за недостатъчност на цинк в хранителната диета.
Металният, горчив вкус в устата може да бъде показателен за токсичност, породена от прекомерния прием на цинк. Също така токсичността се свързва и със стомашни болки, гадене, повръщане, спазми, диария.
Националната академия на науките на САЩ определя допустимата горна граница за прием на цинк на 40 милиграма на ден за лица на 19 и повече години.
Контактът с вода на някои храни, които имат по-голямо съдържание на цинк, който е във водо-разтворим вид, води до високи загуби на този минерал.
Доставката на цинк в организма може да се намали от приема на следните лекарства: тиазидни диуретици като Diuril или Enduron; АСЕ инхибитори като Capozide и Lotensin; антибиотици, като пеницилинамин или тетрациклин; ранитидин и орални контрацептиви (противозачатъчни хапчета).
Цинкът може да играе роля при предотвратяването и / или лечението на следните заболявания: акне, алкохолизъм, болест на Алцхаймер, анорексия, атопичен дерматит, цервикална дисплазия, болест на Крон, диабет, епилепсия, базедова болест, херпес, СПИН, мъжки стерилитет, възпалителни заболявания на червата, грип, остеоартроза, псориазис, ревматоиден артрит и др.
Хранителните добавки, съдържащи цинк са представени в хелатирана форма, където цинкът е свързан с друга молекула. Хелатираните добавки най-често попадат в две категории. Първата категория е органични киселини, които включват пиколинова киселина, оротична киселина, лимонена киселина и глюконова киселина. Втората категория е аминокиселини, която включва метионин, монометионин и др. киселини.
Цинк
Хранителните добавки, съдържащи цинк също са на разположение и в неорганична форма и се срещат под формата на цинков сулфат или цинков оксид.
Телешкият черен дроб, гъбите и спанака са много добри източници на цинк. Добри източници са: морските зеленчуци, босилек, мащерка, тиквени семена, говеждо, агнешко, аспержи, еленово месо, скариди, кленов сироп, броколи, грах, кисело мляко, сусамови семена, синап и др.